Бетовен 9та Симфония
Почти стана време! На 27 май Студио „Полиритмия“ посреща Александър Каменаров – соло тимпанист на Катарския Филхармоничен Оркестър. Александър Каменаров ще бъде гост-лектор на първия за Студиото майсторски клас, а темата е повече от подходяща: „Бетовен, Деветата симфония и изкуството на оркестровото свирене на тимпани“. Участниците ще имат възможността да изследват безбройните технически възможности в работата с тимпаните, а основен акцент, разбира се, ще бъде ролята на инструмента в един от шедьоврите на Бетовен.
Какво може да се каже за симфонията? Определено много.
Лудвиг ван Бетовен започва да пише Деветата симфония в ре минор, оп. 125 през 1822 г. по поръчка на Лондонското филхармонично дружество. Завършва я през 1824 г., а около премиерата на симфонията има най-разнообразни и интересни истории. Макар премиерите на новите произведения на композитора да били предимно във Виена, след написването на Девета симфония немският гений имал намерението за първи път тя да бъде изпълнена в Берлин, тъй като по това време в концертните зали преобладавала италианската музика и той се страхувал, че сред виенчани нямало да има интерес. Когато разбрали за плановете на Бетовен, неговите приятели и колеги се възпротивили, като дори се стигнало до това да се подпише петиция в защита на симфонията. Така заветната дата става 7 май 1824 г., а мястото е Theater am Kärntnertor. Любопитно е, че оркестърът е с двойно по-голям състав, отколкото е нужно, а сред солистите са едни от най-известните имена във виенските среди. Бетовен желае да се изяви като втори диригент заедно с капелмайсторът Майкъл Умлауф. По това време композиторът вече е изгубил слуха си, а Умлауф е бил свидетел на опитите му да дирижира, както и на последвалия хаос, затова и нарежда на оркестъра въобще да не следи движенията на Бетовен по време на изпълнението.
Премиерата жъне огромен успех. Публиката, изпаднала във възторг, става на крака пет пъти, овациите не стихват дълго време, а из залата хвърчат кърпички, които да покажат хорското въодушевление на Бетовен, неспособен да чуе аплодисментите.
Това е последната цялостна симфония на композитора, която той пише във вече зрелия си период и в момент на преход от класицизъм към романтизъм. Творбата се определя като едно от най-значимите симфонични произведения в историята на музиката и всъщност изменя някои от най-известните правила в класическата музика. Например Бетовен променя традицията бавната част да предшества скерцото. Той поставя първо скерцото в други свои творби, а Девета е първата симфония с такава структура. Също така дава начало на жанра хорова симфония. Бетовен е първото значимо композиторско име, което използва вокални елементи в симфония. В Девета (известна още като „Хорална симфония“), четвъртата част е написана за оркестър, хор и четирима солови вокалисти. Теми от предишните три части изграждат началото на финалната, последвани от речитативи в струнните, докато виолончелите и контрабасите не въведат небезизвестната тема „Ода на радостта“. Три инструментални вариации и се появява човешкият глас, който пее: O Freunde, nicht diese Töne!“ Sondern laßt uns angenehmere anstimmen, und freudenvollere. Финалът със своята продължителност от около 25 минути е най-дългият от четирите части.
Текстът, който Бетовен заимства, идва от одата на немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, написана през 1785 г. Основната тема на творбата е мечтата на Шилер хората да се обединят, оставяйки зад себе си различията и избирайки мира и братството. През 1972 г. Съветът на Европа избира Девета симфония, а по-точно финала на четвъртата част за химн на Европа. През 1985 г. Европейската общност, която след 1993 вече ще стане Европейски съюз, приема „Ода на радостта“ за свой химн.
Макар текстът, на който се основава мелодията на Бетовен, да е на немски, той няма официален статус поради големия брой различни езици в Съюза. Затова при изпълнения по официални поводи и събития химнът винаги е изцяло инструментален, утвърждавайки идеята на Шилер за единство.
Деветата симфония има своя отпечатък в творчеството на големи имена като Брамс, Брукнер, Дворжак, Бела Барток, Майкъл Типет и др. Исторически тя винаги е била символ на обединение и мир. На Олимпийските игри през 1956 обединеният отбор на Източна и Западна Германия пуска „Ода на радостта“ вместо националния химн. На различни места по света като Германия, Япония и дори Ню Йорк, САЩ, е традиция симфонията да се пуска по радиата и да се изпълнява от различни оркестри в края на календарната година, за да може Новата година да бъде приветствана с надеждата за по-добър живот.
Влиянието на Деветата симфония е толкова голямо, че довежда до културния феномен „проклятието на деветата“, тъй като композиторите, творящи след Бетовен, започват да придават голямо значение на своята девета симфония. Случайно или не, някои от тези творби също съдържат хорови елементи. Нилс Вилхелм Гаде и Джордж Лойд твърдят, че няма никога да има друга подобна на Деветата на Бетовен симфония и че не би трябвало да има човек, който да се осмели да напише нещо толкова гениално, стане ли въпрос за числото 9.
Симфонията отделя специално внимание и на тимпаните, чиято партия във втората част, Scherzo, се превръща в самостоятелен и драматичен глас поради необичайнoто си настройване на „фа“ в октави .
